петък, 28 януари 2011 г.

che freddo che fa...

Да, днес навън е наистина ужасно студено. А фактът, че няма и грам слънчице те кара да замръзваш още повече. Затова и реших да отменя една-две задачки и да си остана вкъщи на топло. Наблюдавайки целия този сняг ме обземат мисли за това какво може да ни стопли в мразовитите дни.
Определено на първо място за повечето хора би било присъствието на някой наистина любим човек. Е, аз не мисля така. Има нещо адски романтично в това си сам..(отвреме -навреме.. Все пак "no man is an island"). Самотата може просто да бъде едно от бягство от битовизма, телепортация в само твоето пространство.Доскоро аз самата се страхувах от това да остана сама и все си намирах нещо само и само, за да изляза.Оправдавах се с това, че ми е скучно и просто мразя да си седя вкъщи. Сега , когато цялото ми време е ангажирано от работа, лекции, семейни задължения и ,най-вече ,от малкия ми син, вече копнея са минутка на саме със себе си...

Е, явно днес имам късмет- бавачката е с детето, аз нямам нито лекции, нито снимки, нито нищо наложително.. Перфектният момент да се наслаждавам на зимния пейзаж и да се отдам на тотален релакс...
И, така , с какво ще се стопля? Запалената камина е незаменима , определено. Мирисът на горяща борова дървесина се съчетава перфектно с запалената канелена свещ на масата. Топлината на огъня е на първо място в глезенето на сетивата ми днес. Но, тъй като съм решила да се поглегзя максимално няма как да не посегна към някое от любимите ми червени вина, които пазя за точно такива моменти... Избрът ми е категоричен- Brunello di Montalcino, Banfi, 1997...Обикновено толкова скъпи и качествени вина се пият с някакъв повод- било то празник ,или просто вечеря с приятели. Отакакто се омъжих и родих , стигнах до извода, че приоритетните поводи са, когато мога да доставя някакво удоволствие на себе си. Може на пръв поглед да звучи егоистично, но не е така.Когато имаш толкова много задължения, да направиш нещо само за себе си е рядкост, ама наистиная рядкост!!!
Отпивайки глътка от любимото вино на Роман Абрамович пред горящята камина няма паралел..А мъжът ми мръзне някъде в дълбоката провинция по работа... В интерес на истината се чувствам мъничко виновна... Ама само за малко!
Може да му сготвя някоя вкусотийка довечера...